Без маска, без сенки и грим,
поредният мечтаещ пилигрим...
Ах да, небрежно елегантен,
и защо ли, перманентно влюбен...
в животът толкова щастлив,
и цветен, но понякога и сив...
Живя, обича страстно, страда,
летя високо той, но и пропада...
И днес, останал вече без крила,
тръгва си с оная, със голямата коса...
все тъй обичащ хората, Света,
забравил и за грозното, и за калта...