автор: Rodenavlotos

След сто години самота на сто и първата те срещнах.
Светът осъмна целият във разцъфтели вишни.
Навярно Господ бе сменил статута ми на грешница
и опростил вината ми за грехове предишни.

Сега стоиш на прага на душата ми- Иисус невинен,
но аз не искам нищо лошо с тебе да се случи,
не искам ролята на Магдалена, искам виното
на изба, на която да изхвърлим с тебе ключа.

Мой малък принц, пустините са за приятели,
а аз съм най-добрият твой- пустинната лисичка,
но има Юди в този свят- не вярвай на Змията,
когато шепне на ухото ти, че те обичат всички.

Повярвай, не е нужно да се правиш на Иисус,
за да усетиш някой как забива нож зад плешката.
Разбирам, мъничък, тъгата и покрусата ти,
но завистта, предателството са така човешки.

Не се оглеждай даже, не търси отвън предател,
предателството е в душите, не в зениците.
Огледай просто светещите от любов приятели
и знай, че Юда сигурно е в техните редици.