Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 864
ХуЛитери: 5
Всичко: 869

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: pc_indi
:: rosi45
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗа прабългарите, конете, служителите на КАТ и Евроинтеграцията
раздел: Разкази
автор: typa

I Завладяването на Пловдив

Чу се пронизително конско цвилене, придружено с древния оногурски възглас – Тпрррууу! – Кавхан Исбул рязко издърпа юздите на бойния си кон, за да не прегази внезапно появилите се на пътя му пратеници. Вдигна се облак прах. Зад него, на разстояние хвърлей и отгоре, се мержелееха няколко естествени хълма, опасани от яка крепостна стена с императорски знаци по бойниците...

Второстепенна ромейска крепост, разположена сред нищото. Старият кавхан поклати глава. Беше сменил двама Ювиги и се чувстваше уморен от битки. Щеше му се да се прибират вече в Престолнината, но младият кан Маламир излезе амбициозен. Доведе ги тук, сред задушната низина на Хеброс, сякаш на инат на Императора и на собствения си кавхан. „ Все едно сме на... майната си”, въздъхна Исбул. И сега оногурската конница провеждаше назидателни маневри току пред погледите на наплашените майноригени. Строгият кавхан им беше пратил ултиматум – или да предадат града, или Тангра да им е на помощ. И оня разпнатия, как му беше името... Така или иначе, на Императора си не можеха да разчитат. Нищо, че носеше боголюбивото име Теофил. Той беше двукратно унижен при Проват и Бурдизо и в момента налагаше с благи мехлеми височайшето си его, та пет пари не даваше за поданиците от Подхълмието. А те, поданиците, ясно съзнаваха какво ги чака, ако откажат великодушните условия на Кавхана и неговия суверен Маламир. Затова провождаха делегация, гарантираща богат откуп за войската и персонални дарове за оногурския владетел и страшния му кавхан.

...Прашният облак се разсея и откри лицата на пратениците – покорни и угрижени. Всичките бяха невъоръжени и идеха пешком. „ Тия християнски майни нямат ли си коне”, презря ги наум Исбул, но рутината надделя и той авторитетно се произнесе:
- Виждам, че сте размислили. Какъв е окончателният ви отговор? – Водачът им, млад жрец с хитри очи, излезе напред. Исбул се досети, че това трябва да е техният християнски колобър, небезизвестният епископ Николетий, един от най-богатите в цялата Империя. Не бил толкова наивен Маламир!
- Благородни Кавхане и предводителю на прочута рат, славата на делата твои и тези на достойния ти владетел, достигна до града ни много преди сенките на оръжията ви да надвиснат над крепостната му твърдина. Господ е милостив и прати ни той велико изпитание. Позволи нам, Великодушни, да го извървим с чест и смирение и пущи първенците наши по живо и по здраво. Защото всички сме чада Божи, както на небето, така и на земята. И пренесете вий частица от величието и благородието, и пощадете и закриляйте този превелик град, древен и вечен. И нека съхраните всичкото му богатство и да пребъде той навеки. В името на Свети Апостол Ерм, и на Отца, и Сина, и Светаго духа, Амин! – Исбул се намуси. „Дрън-дрън, християнски нелепици...”
- Славни Кавхане – изпъчи се вторият пратеник – като градоначалник и пръв ковчежник, предавам ти, Достойни, тези два ключа. Единият, за крепостните порти, а вторият - за градската хазна. Оттук и насетне, оставам благодарен твой слуга и покорен Маламиру раб, Йоанис-Слав Атанасиос Тотис. - „Хм, полуромеин-полусклавинин. Иначе казано – мискинин”, помисли кавханът.
- А де са ви стратезите? – огледа се той подозрително.
- Мъжествени Исбуле – дойде ред на третия делегат – казвам се Спекулантис и съм управител на Голямото Градско Тържище и всички гостоприемници от имперската верига ГЕРГ-ОФ. Което ще рече, гръко-елинско-ромейски гаранции за окончателни фалити. От днес са изцяло ваши. Бедният ни стратег, Сулиний Тракиец, напоследък задлъжня и емигрира в Долна Тракия. Провождам двете му най-скъпи робини – арменоперсийката Шахбази и индийката с арабско възпитание, Шукира...
- В Оногурия няма робство! – провикна се гордият владетел Маламир, излизайки от шатъра в цялото си величие - Всички са еднакво свободни да ми служат! А малцинствата са с привилегии. Да раждат поданици и да отглеждат коне. Така се гради могъща държава, с мощна конница и послушни коняри. – Делегацията падна ничком и допря чела в прахта. Сал индийката Шукира с арабското възпитание, деликатно повдигна вежди и огали с поглед младия Кан.
- Както кажеш, благородни... – забоботи Спекулантис изпод шепи...
- Млък! Станете и се омитайте. Вие двете, оставате тук. От днес сте кан-ски наложници – Маламир неслучайно беше наследник на Крума Страшни и Омуртага Достолепни. Хвана за лакътя ужасената арменка и я засили към Исбула. Сетне обви кръста на Шукира и я притегли към себе си.
- Ще влезем през Източната порта. Исбуле, проводи да разчистят друмищата и къшлите за войската. И махнете тия хавлии от бойниците. Навсякъде искам конски опашки. Казах!

... Беше лето 836-то от рождението на Разпнатия. Така беше присъединен старият Пулпудев към пределите на Българското канство. Минаха векове, а потомците на Шукира се нароиха толкова много, че кварталът край Източната порта им отесня. Една малка част се пресели на запад и основа Шукир-Маалюля, по името на древно селище в християнска Сирия. Поколенията постепенно го транскрибираха на Шекер-маала, а в близост беше построена захарна фабрика. Ортодоксалните фамилии запазиха местоположението си, споделяйки го с потомците на Шахбази. Днес близкият площад продължава да носи легендарното име Шахбазян. Друга, най-многобройната група, заедно с по-късни пришълци, се изтегли на изток, край реката, където и до ден днешен пази завета на канасюбиги Маламир за популацията на конските опашки... Там сега е улица Крайречна – люлка на урбанистичното номадско коневъдство.

Следва продължение...


Публикувано от alfa_c на 25.05.2013 @ 10:48:11 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   typa

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:33:09 часа

добави твой текст
"За прабългарите, конете, служителите на КАТ и Евроинтеграцията" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: За прабългарите, конете, служителите на КАТ и Евроинтеграцията
от traveling_musician на 25.05.2013 @ 13:21:20
(Профил | Изпрати бележка)
!!! :) Много е добро и като театрален сценарий за моноспектакъл на К. Донев, умеещ да се въплъщава в много образи едновременно. Освен това, той говори перфектно на всички езици, включително на езика на вътрешния глас. :)))
Кога ще последва продължението?


Re: За прабългарите, конете, служителите на КАТ и Евроинтеграцията
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 27.05.2013 @ 19:04:18
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави за разказа! Трябва да познаваме историята си.