автор: Josefinne

Не знам дали ви се е случвало на вас, да се разминете с някого на улицата и мигновено да се влюбите?
Вървите си срещу него и гледате да не зяпате в него, защото, нали знаете, не е прилично. Разминавате се само за секунди, влюбвате се краткосрочно, мимолетно, но все пак чувството трае 20 пъти по-дълго от петте секунди, в които сте го зърнали.
Сърцето ви трепва, мисълта ви се изпълва. Мислите си - да му се бях усмихнала, да го бях заговорила за някаква глупост - часа, глупаво и измислено статистическо проучване и само да не бях по анцуг! А дали и той, все пак, не бе почувствал нещо, така както вие? Ще ви се да се обърнете и да тръгнете след него, защото така би имало надежда да се срещнете пак, да го видите отново. Но не го правите.
Може би в някоя паралелна вселена вие му се усмихвате и той ви се усмихва, питате за часа, а той - за своето статистическо проучване. И тръгвате в една и съща посока. Заедно.
Но не и в тази - вашата вселена. Продължавате напред, всеки по своя противоположен път. Момчето в ума ви, времето - помежду ви.