автор: apostola

Днес във мене думите родени
ще политнат пак от моя праг.
Тук-във бели листи наредени,
ще спасят поета мил и драг.

Като семена ги тука сея
в чисто бяла книжена бразда.
Всяка дума тихичко я пея,
цяла я сравнявам със звезда.

Всяка буква е за мен конеца,
с който шия, Боже, всеки стих.
Всички- наредени- са венеца
на труда ми скромничък и тих.

Тъй остават буквите ни вечни
в тоз забързан и задъхан свят.
Тъй се помнят мислите човечни,
като дъхав непреходен цвят.