 |  Човек износва свободата като бременност,
която трае четиридесет години.
Толкова беше нужно на евреите
да прекосят Синайската пустиня,
и да открият Ханаанската земя за себе си,
посели Божията мъдрост без остатък
и всичко робско в себе си погребали
сред пясъците, за да продължат нататък.
А аз вървях, вървях сред своята пустиня,
понесла робската душа като камила,
не четиридесет, а шестдесет години.
И тези пясъци изпиха силите ми.
Бремеността отдавна вече е преносена
и свободата ми ще е мъртвородена.
Фалшив, изглежда, се оказа восъкът,
със който здраво бяха прикрепени уж
крилете ми икарски върху тялото
и фалшстарт беше опитът ми за летене.
Все още се опитвам да се събера нацяло,
но почнах да се примирявам със пълзенето.
След неуспешния си опит все се питам:
Дали ще е достатъчно възмездно,
щом не успях да се издигна към звездите,
ще полетя ли, ако скоча в бездната?
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Опит за летене" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Опит за летене
от mariposasenelalma на 24.05.2013 @ 17:22:58
(Профил | Изпрати бележка) | Още сутринта, като го прочетох се чудех какво да ти напиша. О, стихотворението е шестица, както винаги! Но ме натъжи и ме размисли. Особено последните два реда, разбира се.
Знаеш ли, Светланче, аз се научих да затварям очи и да се гмуркам в страховете си или да скачам в опасностите.
И си е жив полет, да знаеш! :)
4 прегръдки, мила! |
Re: Опит за летене
от Rodenavlotos на 24.05.2013 @ 20:16:32
(Профил | Изпрати бележка) | Личи ти, че си смело момиче. И аз бях такава на млади, много млади години. Или, по-скоро бях родена да бъда такава. Но на 17 години започна един проблем със сърцето - започна да излиза от ритъм, и така цели 45 години. Имала съм много тежки пристъпи, с часове, в най-различни ситуации. И си безпомощен, и не знаеш дали ще излезеш от това състояние, или ще си ходиш. И съм гледала десетки пъти Смъртта в лицето. Тогава се научих да се съхранявам- за да оцелея чисто физически. И така- смелостта ми беше пожертвана. Карай- минало заминало. Сега съм по-добре, намериха ми лекарство, с което да ги потискат и от две години живея като нормален човек. Но целия ми живот премина белязан от това. И от време навреме ми домъчнява за мене си. За онова, което можех да бъда, но не станах. Защото имах доста заложби. Разностранни.
Но се радвам за теб и знаех, че друг пише, не пише, ти ще напишеш няколко топли думи. Прегръдки и от мен! |
]
Re: Опит за летене
от mariposasenelalma на 25.05.2013 @ 00:22:29
(Профил | Изпрати бележка) | Моя мила, добра и далечна!
Съчувствам ти за всичко преживяно.И знам, че вярваш, че те разбирам.
Това, че ти домъчнява за тебе си - най-нормалното нещо.Някой беше казал, че човек винаги плаче за себе си - дори и на гробището.
Не съжалявай за неосъществените неща. Съжалението е най-безсмисленото нещо, защото нищо не можем да променим.
Знам, че го знаеш!:) А колкото до момичето - аз съм момиче само в душата си, иначе сме много близки по възраст явно.
И, да, не мога да те подмина,дори когато искам, защото времето ми е "кът".Първо гледам дали има нещо от тебе, чета го на крак, а сядам
когато мога. Ще ти пиша в лични, за да ти обясня повече.
Прегръщам те за лека нощ, но няма да легна поне още час-два. |
]
Re: Опит за летене
от Rodenavlotos на 25.05.2013 @ 07:33:04
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, не смеех да помоля да ми пишеш на лични и малко повече за себе си, но имам нужда от твоето приятелство, защото сродните души ги усещам от първите мигове. И моето време е кът, и тук влизам много набързо, колкото да оставя нещо. Но поне на хората, които съм почувствала близки по душевност, чета нещата. Ще съм щастлива да ми пишеш. Прегръдки!!!
А по-добре на ел.поща, защото тук останах с впечатление, че ми изчезнаха няколко писма.
Тя е: svgun@abv.bg |
]
Re: Опит за летене
от Jenia (jivkova@hotmail.com) на 25.05.2013 @ 01:17:32
(Профил | Изпрати бележка) | | наистина тъжно... аз обаче твърдо вярвам, че ние можем да летим... |
Re: Опит за летене
от Rodenavlotos на 25.05.2013 @ 07:28:09
(Профил | Изпрати бележка) | | Може би, мила Жени, но кой би дръзнал да опита? Теорията го опровергава тотално. Но пък нали за това са ни дадени душите? Те не са подвластни на гравитацията :))) |
]
Re: Опит за летене
от angar на 25.05.2013 @ 10:24:46
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Ако не можем да летим, нима сме длъжни да пълзим?
Увличаме се по летенето, но по-необходимо е вървенето!
Много хубаво стихотворение!
Само това "понесла робската душа като камила" не мисля че е точно. Ако душата ти наистина беше робска, това стихотворение нямаше да го има. Може би вместо "душа", да се употреби думичката "съдба".
А въпросът на финала много замисля. Но не ти първа от поетите си го задаваш. Емпедокъл също си го е задал, отговорил си е с "да", и за да полети (и за да остане безсмъртен), е скочил в кратера на вулкана Етна.
Можеш да погледнеш и моето стихотворение "Порив за летене" - какъв изход от тази забрана пък аз съм намерил. |
Re: Опит за летене
от Rodenavlotos на 25.05.2013 @ 14:21:08
(Профил | Изпрати бележка) | Да, приятелю, може би съм преекспонирала малко нещата. Но така съмги почувствала в момента. Ако си прочел отговора ми под първия коментар, може би си разбрал защо се чувствам така. Защото съм родена бунтар, лидер, търсач на силни усещания, а се наложи да се примирявам с много обстоятелства, с които, при нормални условия, нямаше да се примирявам и подчинявам. Наложих си да бъда роб на новозабогатели богаташи, които се хвалят, че една книга са прочели само през живота си. Да мълча, когато ме поставят в унизителното положение на наемен работник. За да си запазя работата, за която много хора в този момент мечтаят. За да мога да се изхранвам, дори и след пенсия, и да помагам на семейството на сина си. Ето това наричам доброволно робство. И, да, разбирам всичките ти доводи и ги приемам, но това не значи, че съм оправдала робското си поведение.
Ще прочета твоето "Порив за летене". Но поривът е едно, а възможностите да го осъществиш, са съвсем друго нещо.
Аз пък имам едно друго стихотворение, което се нарича "Човешко". От моите четиристишия.
"Изпуснах звездната си роля.
Единствен шанс- да скоча в Нищото.
Пред падане свободно или полет,
избрах- удобно по стълбището.
:)))))
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 4
Всичко: 803
Онлайн сега:
