автор: jaich49

Фирми като "Хитачи", "Панасоник", "Филипс", "Кондор", "Волво", "Мерцедес", "Ситроен", "Дженерал Мотърс" и "Хонда" ще си оспорват правото да ви притежават за своя реклама. А "Ей Би Си" ще ви засипе с долари, за да ви спечели на своя страна и снима във видео клипове. Но не забравяйте, че всичко това може да се осъществи единствено с моя помощ.
Затова вярвам молбата ми да бъде удовлетворена.Също така вярвам в таз нощния ви сън аз да бъда вашето прекрасно видение.Дано сънувате извън земни да ви отвличат и аз ви спасявам.
Въобще,пожелавам ви приятни,цветни много серийни сънища.
Предварително благодаря за доверието.
В този момент го обзе опасение да не би Лазура да го изтълкува като подигравка и се засегне.Затова изписа името на приятелката й.Така преназначението смени своя адрес.
На следващият ден отзивите бяха възхваляващи.
В стаята му ученик го попита колко книги е прочел.
- Разликата между мен и Джек Лондон,по отношение възможността за четене, е една.Той е можел в библиотеката да намери и прочете книгите на всички големи писатели и философи на света.А аз сред безчетните скучни томове на Маркс, Ленин,Брежнев,Тодор Живков трудно намирах нещо добро западно да се обогатявам духовно.
На път за работа влезе в сладкарница да си купи закуска.Продавачката даде баничката и върна ресто за 10 лева.
- 20 лева бяха.- поправи я Владислав.
Тя погледна в чекмеджето.
- Правилно.Много се извинявам.- даде му парите.
- Не се притеснявайте.Ленин сбъркал,че ние ли няма да сгрешим. - тръгна той
- Извинете- викна след него продавачката - В какво е сгрешил Ленин?
- Ако е имал деца,нямаше да плащаме ергенски данък.
Оттам се отби в магазина.Тук продавачка бе майката на ученичка от "неговия" клас.
- Върни ми ардата.- каза сериозно Владислав - И аз да ти върна парите. Стига сме се гледали накриво.
Тя го погледна учудено.В следващият момент се усети и се засмя.
- Бре,рекох си,каква арда имам да ти връщам.
Лазура с приятелката си го посетиха в стаята му.В разговора стана въпрос за остроумни затапвания при спор.Той обясни,че в напечатана тетрадка има такива извадки от книгите.Лазура поиска да ги прочете.На обяд донесе тетрадката.На сутринта приятелката й му съобщи,че Лазура й се обадила по телефона,чела до сутринта,без да помисли и за сън дори,и че до обяд ще се мъчила да я прочете.
След обяд Лазура влезе при него.
- Правописът е твой непримирим враг.Но всичко,което си отделил от книгите е есенцията на живота.Не съм и подозирала,че е възможно да съществува толкова много мъдрост.Ти ми отвори очите със столетие напред.Никога няма да го забравя.
- Идея ми даде Джек Лондон.Питах се защо преписва от книгите и реших и аз да постъпя като него.Наистина е прав.Да откриеш нещо мъдро,при прочита то отминава и го забравяш.Но когато го препрочиташ,постепенно запомняш.Ако навремето някой ми би казал така да постъпвам,може би днес нямаше да обикалям струговете и да съм съвсем друг човек.Но трябваше всичко сам да разбирам,сам да осъзнавам.Дано сега аз ти помогна.
Той млъкна,а тя не каза нищо.Владислав не загря какво поразяващо впечатление й направи с изказването си.
- Какъв човек си ти?!- не се сдържа тя - Мисля,че всеки учен от ревност би крил познанията си.Колко книги трябва да прочетем,за да отсеем всичко това. И то при условие,че го забележим.А ти щедро раздаваш наученото,като да разпръскваш най-обикновени камъчета.
- За мъже ли си говорите? - подкачи две колежки Владислав,влизащ в склада при тях.
- Ами.- отвърна едната - Аз съм си взела своето навремето.
- Щом си го взела,защо тогава стоиш пред огледалото?На какво вече се надяваш?Някой ученик да се влюби в теб ли?
На негов пръв братовчед дъщерята учи в техникума.Навярно вкъщи тя е говорила за Владислав,защото в кръчмата братовчед му каза:
- Моята дъщеря,Владиславе,много те уважава и държи на теб.Братовчеда, казва,е голяма работа.
- Не се ли питаш каква е причината?И не само твоята дъщеря ме уважава,а всички,които имат близостта ми.Не се ли питаш защо така стана?Отговора е : много е лесно да стоиш на маса с чаша в ръка и да се самоизтъкваш колко си умен.Но страшно трудно е да докажеш,че поне малко притежаваш ум.
Седнали в кръчмите и немеят и тъпеят в непроумление как може японците да създават такива прекрасни неща,а българите не могат.И в същото време,ако някой се мъчи с кръв и сълзи да направи нещо по различно,ще го разкъсат от завист,че има такива стремежи.А с подигравките си целят да го убедят,че напразно се бори,че от него нищо не става.
На въпроса на учениците защо предпочита да разговаря с тях,не с големите, отвръщаше :
- Младежта е будна,любознателна,увлича се от новото,проявява интерес към неизвестното и се впечатлява от хубавото.Защото не е стигнала възрастта,в която я обзема апатия,става инертна с навлизането в коловозите на сивото ежедневие,закостенява и беседите с такива хора са скучни.
Веднъж Лазура отвори вратата и видя,че лежи на подредени столове.
- Преча ли?
- Не.- тежко се надигна той - Заповядай.
Навярно дълго се е борила в себе си,за да се реши на това признание - бе изминало месец от славословието му,адресирано до приятелката й - защото му откри,че много желае да посвети нещо и на нея.
Хилядите безсънни нощи - денем на работа,вечер до късно четене и писане - оказаха въздействието си,защото чувстваше смазваща умора.А главата му ще се пръсне.Имаше усещането,че компресор я надува и всеки момент ще се разпарчети на хиляди късове.Само да опиташе да прочете нещо,още до втория ред слепоочията заблъскваха като чукове мозъка му.А зад челото си чувстваше такова налягане до експлозив,че се чудеше как то още издържа на напъна.Очите му се замъгляваха,виеше му се свят и все по-често търсеше почивката,лягащ на подредени столове.Струваше му се,че сърцето бие на много редки интервали и се питаше какво още поддържа пулса му.В краката си изпитваше огромна тежест,сякаш е влачил канари на нагорнище.В едно с това гъста сивота прибули света за него и нито един слънчев лъч не проникна в нея,за да освети някакъв изход за живота му.
Той,който само до преди седмица дивите цветя в ъгъла на училищния двор изпълваха с блаженство,привличаха погледа му като магнит,опияняваха го с първичната си прелест,чувстващ се като в приказен свят,вече не го впечатляваха.Чудеше се как е могло едни цветя толкова да са го радвали.
Бляновете отлетяха и на тяхно място отчаянието заброди като черен призрак по запустелите коридори на съзнанието му.
За няколко дни нещата за него повратно промениха оттенъка си : изчезнаха цветущите краски,изтляха ярките багри и заобикалящата го среда доби невзрачен вид,в които витае пустота,изпепелила пълнокръвния живот.Всичко в неговите очи изглеждаше сиво,мрачно,отблъскващо.
Бе гледал щатския филм "Птиците",който му направи много силно впечатление.И мисълта,че авторът имал невероятно богато въображение, сетил се за тази идея,го накара благородно да му завиди.Обаче един ден,прибиращ се през площада на гимназията,на която крякаха гларуси,усети пърхащ шум над главата си и инстинктивно се сниши.Вдигна очи.Два гларуса,издигащи се на височина,присвиваха криле и се спускаха като пикиращи самолети към главата му.Какво ги бе подтикнало на такава постъпка,не бе ясно.Но трябваше доста да ръкомаха,за да ги прогонва,докато се скри под клоните на дърветата. Тутакси се сети за филма.И тогава изпита страшно съжаление,че този сюжет му идва толкова късно.Можеше да го създаде по-слабо,но щеше да претвори случая в произведение.Жалко,че го подсети,когато вече е късно.Въобще хубавото винаги го изпреварваше в живота или идваше много,много късно, когато вече нямаше настроение и желание за нищо.
Отмести зареяния си през прозореца в нищото поглед и видя,че тя чака отговор.Единственото,което му е позволено, е да гледа света през прозореца, не и да влезе в този свят.
Отвърна,че въображението му вече отказва да работи,а и нищо повече не му се прави.
Тя се разочарова,но тактично го прикри.
След време пак го помоли да й посвети нещо.И този път той пак отказа.В замяна се реши и й даде да прочете един разказ,като я помоли да не го показва на никого.
На следващия ден тя го донесе с признанието,че го прочела на класа. Много се смели,бил хитроумно написан.Обаче отбеляза,че има правописни грешки и стилно неправилно построени изречения.
За правописа бе съгласен,но мислеше,че е овладял стила.Ето,че не бе така.И тогава той за пръв път си даде тъжната равносметка,че всичко е било напразен труд,безсмислено пропиляно време и живот.Че всички,които са му се присмивали,са били прави и с право са се подигравали на налудничавите му увлечения.Единствен той бил сляп.Подлъгаха го два повода да избере пътя на литературата.Първият - докато приятелите му преследваха жени и се хвалеха с постиженията си,единствено неговото име нашумя в града,изгряващ като футболна звезда,а те с всичките си хвалби останаха незабележими.И вторият - докато целият град му предсказваше бляскава кариера на бъдещ голям футболист,той единствен не повярва и позна,а всички се излъгаха.Когато взеха писаниците му за глупост и подбиваха,че от него никакъв писател не става,той единствен си вярваше и бе убеден,че пак само той ще познае.
Когато оженените му приятели,познати,колеги открито и презрително започнаха да го подиграват,че не е женен,чу призива на дълбок вътрешен глас да го убеждава,че отново може да ги победи,и то от много по-голям мащаб.Има въображение - от жест,от дума,от незначителна случка,автоматично в главата му се "раждат" разкази.Трябва само да ги напише.И тогава за него пак ще се заговори,но вече из цялата страна.А те пак ще си останат в малката клетка на семейството си.
И Владислав се впусна в работа.Обаче времето минаваше,а успеха не идваше.Единствения ответ,който получаваше от редакциите,бе бездушно мълчание.Започна да изпитва усещането,че изпраща пликовете си в пустинята, където пясъчни бури и силни ветрове ги стриват в прах.
Къде под давление на отчаянието,къде под подибивите на приятелите си,си даде сметка,че белетристиката не е лъжица за неговата уста,и остави писането.И точно тогава дойде фаталният миг,който понесе живота му по стръмнината надолу към бездната,откъдето нямало излизане.
СЛЕДВА