автор: rosina

Едно велико, земно съществуване
ме научи да обичам силно-
сестра и брат, заклет роднина,
приятелите верни и отечеството милно.

Сега духът вселен живее в мене
и ме дарява с висшата си благодат,
така, че всеки който е дошъл от мен да вземе,
всъщност взема от същия, невидим старец белобрад.

Дали ще дойде времето да проумея,
какво е искал да направи той чрез мен,
но знам, че ако го помолиш, туй не е просия,
а силата неземна, за да оцеляваш всеки ден.

Щом за тишината думите са тъй- излишни,
за да те погали с нежния си благослов,
спомни си връзката, от сънища предишни,
когато сам от истината си усещал зов!

Тръгни към нея и не се обръщай,
дори краката ти да не държат!
Отново бягай в мислите си и здраво я прегръщай,
защото тя, единствена, не ще живее в този вечен маскарад.