автор: Rodenavlotos

Във три без пет преставам да броя овце
и почвам да пресмятам бенките ти
по памет – върху двете ти ръце,
под лявата гърда и в сенките,

оставени от тялото ми върху твоето
докато пръстите се учат да броят.
Превръщам се във древен звездоброец,
а бенките ти като в кошер се роят.

И все се бъркам и започвам отначало,
защото не е в смятането силата ми,
а твоята е в бенките по тялото ти.
И като розови цветчета се разстилат,

които за бране по изгрев плачат.
„Не, невъзможно е да си така красива”-
си мисли на разсъмване розоберачът
и в пет без пет за първи път заспива.