автор: jaich49

При струга Лазура попита:
Снощи гледа ли рубриката "ЛИК"?
- Не.Нямам нерви за хабене.Защо?
- Показаха картини на наш художник.Нарисувал хора без или с половин ръка или крак.Едното око на мястото си,другото - под брадата.
- Едно дете би нарисувало по-хубава картина.Така ли ти се струва?
- Питам се той така ли вижда красотата на човека.
- Добре,че се създаваме по биологичен път,не от четката на такъв художник. Тогава всички ще сме уроди.
- Че и много харесвали картините му на запад.
- На милионера-капиталист нищо не коства да хвърли няколко стотен долара на вятъра,за да поощрява никому ненужното социалистическо изкуство.
Та същото не е ли и с белетристите ни.Един описал детството си.Ако всички опишем детството си,и космоса не ще може да побере глупостите ни.На друг пък сина казал татко това,дъщерята казала татко онова,и той го описал.Като няма сам въображение,чака от децата си идея.
За 45 години не направиха нищо стойностно.Мотопеди "балканче" ли, телевизори "пирин" ли ще покажат пред света.
Веднъж чух по радиото глупавите хвалби на една другарка-проектант. Буквално изпаднала в изумление,когато научила,че сгради от рода на варненската спортна зала,която тя проектирала,се строели по света само от японци и американци.С една дума,тя и не подозирала колко велик проектант била.Кой знае къде при много си екскурзии по света,разбира се,с парите на народа,видяла хвърлени край кошче за боклук чертежите на варненската спортна зала,защото,за създателите,веднъж направено нещо,вече е старо, взела ги и у нас ги представила за свой проект и е получила яки пари от чуждия талант.
След събранието директорът попита къде да отпразнуват 8 март.В някое заведение в града,или в курорта "Албена".Докато другите се замислиха, Владислав подхвърли:
- Аз нямам нищо против да го отпразнуваме в Албена.Но ние не можем да си позволим риска с едно несигурно превозно средство,като автобус,да поставим на карта живота на нашите духовни просветители.
Учуди го друг фрапиращ факт.Щом СДС обяви,че обръщението "другар" е неподходящо за новите условия,партийните функционери се преобразиха за една нощ.До снощи се обръщаха с "другарю",сутринта - с "господине".До снощи хулеха църквата,сутринта първи влязоха в църквата,започнаха да се кръстят и молят на Бог.
"На такива ли комунизмът се осланял за вечно съществуване?!"- запита се.
Влизащ при касиерката,видя две млади и една възрастна учителки да чакат реда си.
След като се подписа,младата недоволно промърмори:
- Със 150 лева семейство ще издържам!
- Парите са без значение.- вмъкна Владислав - Важното е идеологически и партийно да бъдем осъзнати.Само така ще прозрем възвишените идеали на марксизма-ленинизма.Нали така,другарко Петрова?- нарочно я подкачи той,тъй като тя е дългогодишен партиен секретар.
Взе заплатата си.Парите са малко,но в начало си позволяваше известно разточителство.
Влезе в кръчмата.
- Владе.- махна му Георги Шивачев.Очакваше да е тук.Бе на маса с непознат мъж.Купи си ракия и седна при тях.- Къде се изгуби?Цяла вечност не съм те виждал?
- Когато живееш незабележимо,не ставаш обект на одумвания.- шеговито вметна Владислав.
- Запознай се със Стоян.- посочи бате Жоро стоящия срещу Владислав мъж- И
той е от нашия бранш.Пише стихове.Владислав написа роман.- обясни му бате Жоро - Но за публикация и дума не може да става.Стегнали са се на групички в здрави възли и не допускат страничен човек да припари до тях.По-скоро биха поканили и най-некадърния творец на света,ще го хранят и поят и със всички отличия наградят,само и само да не дадат път на свой сънародник.Не вярвам да има друга завистлива държава,като нашата.Бъдните поколения ще ни признаят,не защото ценят творбите ни,а защото няма да сме живи и не могат да ни завиждат.А ти,Владе,как я караш?Пишеш ли?
- Бих искал да захвърля всичко,но писането е по-силно от мен.
- Така е.Ние сме като бременните жени - не го ли излеем върху белия лист,главите ни ще се пръснат.
- Слушай,момче- заговори го непознатият.
Владислав бе убеден,че не е по-голям от него,но тъй като външно коренно се различаваха - бе състарен,брадясал,плешив и това именно го караше да се има за по възрастен.
- Аз можех много да постигна в живота си - по мътния му поглед личеше,че повечко е пийнал.
От пръв поглед Владислав си даде сметка какво може да представлява,а с това си встъпление се увери що за умствен багаж притежава и що за поет ще е.
- Но послушах родителите си.Мама не ме пусна след казармата да замина.На кого ни оставяш.Кой ще ни гледа,като паднем,казваше ми.А ме викаха в София.
"Майка си ли ще слушаш,или своето призвание ще търсиш?"- каза си Владислав.
- Написах нова сатира.- рече бате Жоро - Бих искал да я прочетеш?
- С най-голямо удоволствие.
- Слушай,момче...- заговори го пак мъжът.- Ако бях тръгнал,много щях да постигна...
Владислав разбра,че този омалник ще вдигне кръвното му,доизпи ракията си и под претекст,че има работа,излезе.Дори една ракия не го оставят да изпие спокойно.Все ще се намери някой да му досажда.
Излизащ от техникума,видя на двора учители и инструктори.Бе топъл слънчев ден.По асфалта мина камион с ремарке,пълни с тухли.
- Ей този върши голямата работа.- посочи камиона инструктор - Може много да работи,но стабилни пари взема.Хилядарка на месец връзва.
- Може много пари да печели,- каза Владислав - но само от тухли разбира. Той никога няма да вкуса от духовната храна,каквато ние тук имаме щастието всекидневно да консумираме.
Учител с цигара в уста го попита:
- Имаш ли огън?
- Аз винаги нося огън,за да озарявам пътя на потъналите в духовен мрак хора.
Получи усмивка."Въобще чуват ли какво им казвам?"- запита се, докато щракваше със запалката.
В коридора ученик му поиска 5 лева в заем.
- Пари ми искай,- рече,подаващ банкнота - ум не ми искай.Като гледам как хората раздават на ляво,на дясно акъл,сякаш го имат с вагони,чак ми призлява
Излизащ от стаята си чу стъпки от стъпалата на втория етаж надолу.Слънцето от отсрещния голям прозорец го заслепи и заслони очи с длан.Видя,че е млада учителка.
- О,бейби,- каза й - в миг помислих,че холивудска звезда слиза от стълбата на Оскар към мен,простосмъртния.Навярно само един незначителен мъж може да си представи подобна приятна гледка?
Тя благодарствено му се усмихна.
Към обяд на входната врата срещна излизащите Лазура с приятелката си.
- Отивате ли си ,момичета?
- Да.- отвърнаха му те.
- Някога на раздяла моите деди са казвали: не забравяйте да си спомняте за мен.Вярвам,че и аз не ще бъда забравен?
- Нима допускаш,че и за миг излизаш от мисълта ни?- отзова се Лазура.
- Искаш да кажеш,че изцяло съм обсебил сърцето ти? - шеговито вмъкна той.
- И клетка свободна не е останала за друг.- за убеждава го Лазура.
- О,ако е така,то ще го превърна в дворец на радостта.
Те тръгнаха засмени,като на няколко пъти се обърнаха,махайки му.
Сети се,че заместник директора го помоли да вземе стълбата от бояджиите, боядисващи лавката,и смени изгорелите крушки в кабинета му.Влизайки,видя,че има посещение от две учителки.
- Ох,- въздъхна Владислав,разтварящ двукрилната стълба под полилея - докато взема стълбата от бояджиите,упоменаха целия ми род.
- И ти защо не ги напсува?- попита заместник директора.
- Не ми подхожда.Аз работя в просветата.
Лазура с приятелката си влезнаха в стаята му.
- Имаме свободен час.- поиска разрешение тя - Ще ни позволиш ли да преговаряме пътните знаци при теб?
Караха курса за любител-шофьори.
- Разбира се.Заповядайте.Дано преговарянето на пътните знаци именно при мен,ви помогне да вземете документ за право управление от първия път.- подкачи ги - Като станете правоспособни шофьори,ще ме повозите,нали?
- И още как.- отзова се Лазура - Иска ли питане.
- Да,ама аз не съм луд.Не се качвам при теб за нищо на света.
- От какво се страхуваш?
- Не искам на следващия ден хората да ми четат некролога.
- За толкова ли слаб шофьор ме смяташ?- усмихна се тя,приемаща весело шегата му.
При усмивка тънките й прочувствени устни открехват ситен наниз равни бели зъби,които изкушаваха погледа му едновременно да обхване хармоничното съчетание на искрящите черни зеници с млечно бялото лице и лекото,като маяк на любовта,вирнато носле.А рибовидните й обеци със седефения си отблясък подсилват нежността на шията й.
- Дори когато те видя с кола ще скачам във възможно най-близкия двор.
- Чак пък толкоз.Даже специално ще спирам да преминеш.
След малко тя попита:
- Ти имаш ли някакъв документ за право управление?
- Нямам и не ми трябва.
- Защо?
- Аз никога няма да спечеля пари за собствен автомобил,така че,за какво ми е.А ако Бог позволи да спечеля за такъв,тогава ще си наема частен шофьор.
Много по-късно той ще си спомни този разговор и ще се пита дали това му изказване не бе я подтикнало на тази постъпка,защото следващият ден тя влезна в 12 и 10 в стаята му.
- Тръгваш ли си?- попита,тъй като той обличаше сакото си.
- Първо ще изхвърля водата от парното.
- Добре.Ще те чакам тук.
Докато помпата изхвърляше сбраната по бетоновия под вода,се запита с каква цел дойде,и то сама.Думите й означаваха ли покана да се върне при нея.
- И така,- опря той длан на масата,надвесен над нея - какво те води при мен?
Тя сведе очи под настоятелния му поглед,долавяща,че е на път на по-смела стъпка.
- В един часа имам кормуване.Мога ли да остана тук?
Той не отговори и в тишината тя си даде сметка,че ще пристъпи към действие.
Така му хрумна да направи.Обаче в миг му просветна случая с Гладия.
- Не.Веднъж вече извърших глупост.Приятно шофиране.- той излезе.
СЛЕДВА