Помахва ми утрото с розова малка ръка
и тръгва да плува нагоре в небесната лодка.
Кормчията- вятър опъва платна и така
започва денят ми поредната своя разходка.
Прецизно, по точки, житейския план подредил,
отпъдил от масата малкия гларус- предвестник
на бели петна върху дрехите, вече седи
на първо кафе, на цигара и сутрешен вестник.
Животът клошар е, на всякакви гари преспал,
но този транспорт е за него до болка съдбовен.
Разбиват се в борда вълни до деветия бал
и нежно се кротват, прегърнали кила любовно.
Дори да избият по слънцето тъмни петна,
ръка да оттегли Съдбата, на щедрост преситена,
аз имам си винаги чифт от запасни платна
а, стига да искам, ще имам и вятър в косите.