автор: rumpel

Аз забравих, че ти съществуваш!
Забрави, че ме има и ти!
Спрях отдавна в стиха да римувам
двойна обич с любовен диптих.

Аз за теб бях така непозната.
Ти за мен бе загадъчно плах.
Не успя да залезе луната
зад случайно прокраднал се грях.

Разбери, че когато я има
любовта е космичен акорд.
Ще я срещнеш във лъх детелинен
и във танца на жерава горд.

Ще я видиш във тайните знаци
на цикади, щурци и пчели.
И сред мекия пух на каваци
във реката огледали лик.

Тя е вяра безкрайно голяма
в хоризонта - далечен и сив.
Разбери, че когато я няма
любовта е мъчителен взрив.

Ти бе горда и шантава рима
във внезапно прокраднал се стих.
Затова забрави, че ме има,
както аз в моя свят те изтрих!