Душата ми ляга в краката ти като куче.
Ще я ритнеш ли,
или ще я погалиш?
Животът на всичко я е научил:
и като птица нависоко е летяла,
и е лазила по камъни остри.
После е близала раните си самичка
избягала на самотен остров.
Опитала е от всичко…
От далече като звезда чиста
е светила
и е раздавала след дъжд цветовете си
на усои и на поляни росни.
Кичила се е с накит от думи хубави
и е намятала дреха от думи грозни.
Душата ми е навикнала да губи,
но не дотам, че да върви по просия…
Сега стои пред теб
смирена и коленичила –
решавай!
- Ако можеш,
приеми я такава
и я обичай,
ако ли не – отблъсни я.