автор: joy_angels

Шампанско и две монети –
какъв късмет ме споходи!
До мене – мъж с барета,
цигара и мокър лоден
(а спирката тъжна и тъмна,
тъмата – спряла и пуста) –
и тръгвам тихо по стръмното
да се катеря към устните
и те горчат и потръпват,
а тръпката сладка излиза
(трамваят дойде и отстъпи)
и аз му докосвам ризата,
а той ме прегръща полека
(ухае на пролет лоденът)
и някак познат е човекът,
и във очите му входът е,
който обратно ни връща
да си делим пак късмета:
той и аз – в нашата къща -
с шампанско и две монети.