автор: KMiddleforest

Стоя на спирката и чакам
Последния трамвай.
Но вместо него се задават
Думи на стихотворение.
Които, може би, ще ме откарат
Най-сетне у дома
Или
На място,
Където има смисъл.
И любов.
Те, впрочем, са едно и също.
Понякога.
Или по-някога
От пункта на ужасното безвремие,
В което аз стоя и чакам
Последния трамвай.
Но ето - се задават думи.
И вадя някакъв омачкан лист.
И, слава богу, имам химикалка.
И сядам на една дъждовна пейка.
И няма никакво значение
Това, което ще пропусна вече -
Трамвай
Или
Каквото там минава,
Дори да е съвсем, съвсем последно.
Защото става дума за любов.
Надявам се.
А после бавно ще се прибера пеша.
И мокър.
Под покрив,
Болен от безсмислие.