автор: apostola

Залива ме сланата бяла
по пътя начертан за мен.
Звезда- в небето засияла,
ме чака вече всеки ден.

Багажа си отдавна стягам
да тръгна истински натам.
От земното си аз ще бягам
на нея вцялост да се дам.

И там завинаги оставам
де няма нощ, де няма ден.
И чист пред нея аз заставам
да бъда с вечност награден.

И другите след мен ще чакам,
облечени във резеда.
И горе аз ще ги дочакам
на мойта грееща звезда.