Градината насреща става моят храм
в часа, когато слизат ангели да пеят,
когато всички си отидат и останем само
брегът, морето, аз и гларусите в нея.
Но гларусите спят във този късен час,
морето спира дъх във нощ без вятър,
брегът тъмнее в лунни сенки. Само аз
редя молитви, с дъх на сол и лято.
Един, пресипнал от цигарите, тромпет
прегръща моята молитва в блус за двама.
Часът е точно влюбена жена без пет
и, със тромпета, влюбените стават двама.
А Господ, седнал сред небесния локал,
отпива малки глътки Маргарита
и, според принципа, Бог взел- Бог дал,
ми дава своята благословия под звездите.