автор: dedenze

Това е внучката разбира се, не че носи част от моите гени и продължава рода, по- скоро защото е едно българче, в тази тежка демографска, морална и икономическа криза.
Трудно се отглежда дете в съвременния свят и особено в България, опасностите са навсякъде, не бива и за минути да го оставиш само, да го пуснеш на улицата. Едно живо и енергично дете със свой характер, маниер, предпочитания и отрицания формирани само за 5 земни години. Стриктно спазваща правилото да учим – не, да играем – да ! Опитвам се да помагам с каквото мога и често живеем заедно. Най ме тормози факта, че аз съм нощна птица, трудно тичам и ме уморява опита за обсебване, бързото, рисковано движение около мен, особено рано сутрин след смешния спор: Дядо светло е, трябва да ставаме ! Не, не е светло, поспи още ! Ставам, ща не ща, правим тоалета за принцеси, закусваме, играем с пробутване на кратки уроци за цифрите и буквите, съчетани с привлекателни награди.
Висока е за възрастта си, но трудно отключва вратата. От време на време ми се вие свят, задремвам и се страхувам да не се случи нещо с мен, което да я изплаши и постави в безпомощно положение. Реших да взема нужните мерки, обясних и че рано или късно всички умират и в това няма нищо страшно и лошо. Отиват на небето, а после пак се раждат като нови деца, по умни, добри и знаещи повече. От съвсем малка обичаше игрите с телефони, калкулатори, мишки и клавиатури, схващаше и точно запомняше операциите за включване на ДВД, радио, компютър. Научих я на цялата процедура по пускане на компютъра и зареждане на най- важните програми. Прави го напълно самостоятелно, влиза в нета и скайп и се обажда на майка или леля . Ако с мен се е случило нещо, си имаме парола, трябва да съобщи : „Дядо опъна жартиери !”
Ако съм жив и здрав, след някоя друга година, ще и обясня какво е жартиер и още хиляди неща! Светът се развива с бесни темпове и подготовката на децата става все по- тежка и сложна, затова да родиш и отгледаш дете днес, е голяма отговорност. На нейните години играех по 10-12 часа на улицата, безнадзорно на топчета, ножка и челик. Лампово радио и телевизор, имахме когато навърших 12 години, магнитофон, тежащ 30 кг. на 23 години .... Днес най- опасни за внуците и техното бъдеще са родните, продажни политици !
Радвам се на всеки подарен ден, радостта да виждам как новото расте край мен е ненадмината, харесвам усета, че все още съм полезен. Не се страхувам от смъртта, страх ме е от деменция, Алцхаймер и от превръшането ми в безмозъчно същество, ангажиращо усилия на близки хора. Жалко, че не гласуваха закона за евтаназията, вегетацията е подигравка с личността.