В тази толкоз абсурдна държава,
всичко става, но все на обратно.
Кметът дава, пъдарят - не дава
и затъваме в по-кално блато.
Ако гледаш нагоре - високо!
А надолу е по-скоро твърдо.
По средата й шепата скотове
сред неволя неистово мърдат.
В тази толкоз безумна държава,
дето мутри командват мнозина,
искам само да кажа: оставам,
не защото я чувствам родина,
а защото умът и сърцето
с твърда воля в аналите шарят.
Мойта обич осъмва, където
е и моята тъжна България.