автор: apostola

Да мене небето ми слезе
и в него си то ме зави.
А слънцето в мене залезе
и тялото то ми взриви.

Превърнах се аз на Вселена
от малки парченца небе.
Кръвта ми изтече зелена,
а ужким червена тя бе.

И залезът грейна в зелено.
Превърна се в пролетен ден.
Сърцето остана червено
на вас да напомня за мен.