Ще свърши изгревът във нечий поглед,
а слънцето по хълма ще притича.
Със светло предусещане за пролет
ще скърша неоткъснати метличини.
И ще пробягам боса през житата,
които се оглеждат в миг измислен.
Напред ме тегли кървав необята
на алените макове разлистени...