Ще намотаем тези триста мили между нас
върху карданните ни валове в душите
и, с газ до дупка, с триста километра в час,
направо към небето ще политнем.
Там всички ангели строени ще ни чакат
пред портите отворени на Рая ,
където няма как да стигнеш с влакове,
защото те не ходят до безкрая.
Ще наизвадим пъстрите сергии на душите си
и ще продаваме близалки и пискуни.
Ще си запушват ангелите в паника ушите
и ще се крият в нощите безлунни.
А ние с теб ще се повозим на Виенското
и с циганите ще се завъртим на въжените,
където онзи джентълмен, говорещ френски,
задиря циганката млада неомъжена.
И ще се понесем в един безкраен празник,
различен с този Панаир на суетата.
Един ден, стане ли ни на душата празно,
с бензин до Рая ще си заредим колата.