автор: ivliter

През цветните стъкълца на сънищата на стъклописите на душата те гледам. И хубава, аз двойно по-хубава така те виждам. И денят ми, обагрен от тях, върви към теб с походка лека на изплашена сърничка. Отблясъците цветни от тези фантастични стъклописи трепкат по лицето ти.
Към мен вървиш, родена в приказката на мечтата ми, самата ти несътворена още приказка и пеперудата на моето събудено въображение с любов чертите ти рисува в прозрачността на утринния въздух; кръжи тя волно покрай теб, докосва те, целува ти косата – потекъл водопад по белите ти рамене.
През стъклописите красиви на моите горещи чувства, дали ме виждаш ти, божествено създание на моя блян? Дали усещаш моето присъствие в минутите на радостта си, в сгъстеното пространство на влюбените в тебе мъжки погледи?
В очите ми блестят със стъклописен блясък сълзи на умиление, докоснало ме с полъха на твоята усмивка. А в твоите се къпе веселият свят, празнуващ славата на своето величие. И виждам аз как от разтворените длани на ръцете ти излитат пеещите птици на душата ти, как всичко хубаво цъфти край мен, ухае и радва всяко живо същество с това, което в този миг се случва.
В любовната си сладост, светът се свива в тебе целият, като в ядрото на свръхнова приказна звезда, преди да пръсне без посока живот и светлина в поредната си радост от новото си пресъздаване. И в миг един, пред смаяният поглед на галактиката на душата ще засияят сглобените отново стъкълца на новия прекрасен стъклопис на цялата любов космична – ще засияят те за теб, за мен, за всички влюбени в творящия живот, преследващ страстно съвършенството си. Но нека ти, в метаморфозите на красотата, останеш същата, защото аз такава те обичам – красива, влюбена в света и себе си, и в приказните стъклописи на живота. Да, ще си останеш ти такава, същата, горещо влюбена в какво ли не, но само не и в мене…