автор: jaich49

На празника на техникума директора даде банкет.
Не повече от половин час по-късно Владислав бе буквално поразен.Едва ли учителите изпиха по чаша алкохол и държанието им го слиса.Започнаха да пеят неприлични песни и разказват цинични вицове.И всички самодоволно се кикотеха на всяка казана глупост.
Владислав си спомни как приятеля му,директорът на гимназията,положи направо неистови усилия да го склони да постъпи на работа в техникума.Срамуваше се от учителите си,а висшистите страшно го плашеха.Затова не приемаше,да не се излага с глупостта си пред тях.Тези възвишени хора,които не смееше да погледне в очите,за час му показаха,че с нищо повече не се различават от помощния персонал.
"Господи!- рече си,излизащ от учителската стая,хванал главата си с ръка - И аз съм смятал тази каста за богоизбраници!
Впрочем, защо се изненада,защо толкова се впечатли?Нали учи с някой от тях, видя ги колко знаят.Глезлата,дъщерята на председателя на съвета,се циври,защото не знае урока си.Учителката,да не изгуби работата си,умолително я приканва : научи си урока,утре ще те изпитам.Ако той е на мястото на циврата, десет двойки ще му пише,не една,защото е дете на обикновени родители,без право на привилегии.На другият ден учителката се прави,че е забравила и й пише шестици за сроковете и годината.Най-вероятно по същия начин така са им писали шестиците и в дипломите им по висше образование. С какви знания могат сега да го учудят.
В стругарната съученик на Гладия го попита:
- Как смяташ?Чаушеску колко време още ще остане на власт?
Комунизмът постепенно се разпадаше във всички социалистически държави.
- Давам му най-много да се задържи до нова година.
- Не вярвам.
- Гарантирам.
След три дни информационните средства разгласиха екзекуцията на Елена и Николае Чаушеску.Обаче Владислав дълбоко се усъмни в истинността на вестта. Диктаторите не умират лесно.Плюс това комунистическата партия е устроена така,че тя би унижила,оклеветила,осквернила,унищожила всеки друг,не и свой редови член.
Чаушеску е убит,колкото е убит Адолф Хитлер.Кой знае на кой концлагерист с височината на Хитлер,са поставили златен зъб.После по златния зъб доказвай,че овъгления труп е на Хитлер.
Два дни преди нова година той излизаше от стругарната работилница.Не знаеше защо,но целият клас бе сбран в преди обедната смяна.Токът бе спрял и учениците бяха навън.На вратата срещна Лазура,следвана от няколко свои съученички.
Тя му се усмихна сърдечно.Без да си дава сметка той я прегърна и поведе към пейката.
Сякаш предусетили предстояща сензация,учениците ги последваха в купом.
- Ще ви разкажа няколко случаи от бурния си живот.- каза им Владислав, сядащ на стол срещу скамейката - Седнете на пейката,момичета.Обичам да гледам усмивките ви.
Вниманието бе привлечено и всички го обградиха с нарастващ интерес.
- Нали така започват вашите гости "В свободния час"?С биографиите си.- встъпително поде той - Какво мога да кажа за себе си аз.Произхождам от бедно,будно пролетарско семейство.Дедите ми още от пеленачета са били закърмени с идеите на комунизма.Дядо ми сащисал турците,баща ми шашардисал фашистите.Не дай боже аз да се развихря.
Увода не само ги впечатли,но сякаш ги застопори на място,не помръдващи с приковани в него очи.
- А сега нещо от моите преживелици.Някога работих като инкасатор във водоснабдяване.Но това бе преди новата ера.Не ме гледайте,момичета,че изглеждам толкова младолик.Аз съм връстник на Исус Христос.Само че 20 века бях замразен.
Със светнели разширени очи,девойките загледаха не само с възхита,а и с предчувствието,че стоят пред една изключителна личност с рядко срещан разказвачески дар,което пък на него показа,че е на прав път и думите му попадат в благодатна почва.
И Владислав се отприщи.След всеки свой израз спираше,за да изчака връщането им,защото на групи те излизаха чак вън да се насмеят на воля. След половин час заместник директора ги свари около него и после,силно впечатлен,на всеки разказваше видяното : ама вторачили се в очите му,ще го хипнотизират с погледи.Целият клас не помръдва.Аз,когато им преподавам урока,така прехласната не слушат.
Владислав и не подозираше какво поразяващо впечатление направи на класа с разказите си,защото на следващата си практика те директно влезнаха в стаята му,без да се стесняват или дистанцират от годините му.Нещо повече,те ги приеха като приятел.Повече приятел от учениците помежду си.А популярността му толкова нарасна из техникума,защото забелязваше как особено ученичките от другите класове,с които нямаше тази близост,го стрелкаха из коридорите изучаващо,така противоположно от безразличието от преди,минаващи край него с равнодушие.
Изненадата му бе голяма,когато Лазура от името на класа му предложи да бъде дисководещ на забавата им срещу нова година.Всички били убедени,че тази ще е най-хубавата им забава.
С усмивка той отказа.Никак не се видя в благоприятна светлина в ролята на забавлител.
Отказа му предизвика дълбоко разочарование.
На следния ден тръгна по проверка на кондезоотвода.По пътя чу удари по стъкла и прозорци.Обърна се.Целият клас бе изправен зад прозорците и възторжено му махаше.
Вниманието им го трогна.С изискан поклон благодари.Въпреки затворените прозорци и разстоянието,чу отприщените им изблици на възхищение.
Вдигна ръце и стисна длани една в друга в израз на сърдечна дружба и продължи по пътя си.
След час бе повикан да отстрани авария на втория етаж.Бе междучасие. Виждайки го,класа го приветства с възторжени овации,принуждаващи намиращите се в коридора ученици учудени да се обърнат.
- Здравейте,благородници.- каза Владислав и тутакси бе обкръжен с популярността на знаменит артист от обожаващи го почитатели.
Лазура го здрависа с изблик на неустоима радост.Той целуна ръката й. Кавалерският жест изтръгна бурни ръкопляскания.
- Но ние не заслужаваме да говориш с нас.- каза тя.
Той плъзна поглед по лицата им и срещна прикованите в очите си очи на Гладия.Владислав не загря,че тези очи го гледат не просто от любопитство.
На забавата им срещу нова година сред влизащите в техникума ученици се появи и Лазура.Бе облечена в бяла фланела и късо,над кръста кожено яке със светли кантове,което му напомни каубойско облекло и тя още по-силно изпъкна в очите му.А изкушаващо изпъкналия й бюст и впитите от мека лъскава черна кожа панталони,подчертаващи здрави бедра и спортен таз, буквално го главозамаяха.
- О,богове! - с открито премаляване отвърна на ръкостискането й - Имайте милост към мен!Не издържам повече!И аз съм мъж.Моля ви,разсейте това омайно видение пред очите ми.
Тя се засмя дълбоко поласкана и тръгна,а той със зинали уста и прехласнати очи я проследи по коридора до извиването й по стъпалата за втория етаж.
След нова година Лазура го здрависа с пожелание за много години.
Има две неща,които много го ядосват.Първото,когато му кажат "честито ти празник".Той ги разбира.И вероятно са прави като си честитят празниците, защото те ги прекарват щастливо.Докато той почти никога не е бил щастлив. Веселял е компаниите в които е бил,разсмивал ги е,но той самия винаги е бил самотен и тъжен.Освен това тези празници са измислени от и за комунистите. Какъв празник е това,щом ти прахосват половиния ден да им манифестираш. После в събота или неделя го отработваш.
Второто,което го ядосва е пожеланието "за много години".Като че някой като му каже за много години,той ще живее милион години.Не разбира как може хората да вярват в такива безсмислици.
Въпреки че страшно я харесва,възмущението му надделя и доста рязко каза:
- Това го казваше някога баба ти.Ти защо си се родила щом ще повтаряш същото?
- Ами какво да кажа...- тя тръгна.Може би се засегна,но външно не го показа.
След зимната ученическа ваканция посещенията им в стаята му зачестиха.В последствие не само в дните,в които имаха практики,а всяко междучасие.Най чести гости му бяха Лазура с приятелката си.Скоро в нейно лице откри една много умна,просветена и духовно възвишена девойка.Въобще,много зряла за годините си.Малко по късно научи,че е пълна отличничка.Точно такава, каквато му трябваше.Но той не посмя да се издаде с какво се занимава и каква е целта му.
Темите,които разглеждаха,бяха предимно от литературен характер.Поради жизнения си опит и прочетените книги,Владислав бе в центъра на разискванията.Философските му съждения за живота ги караха да го слушат със заинтригуваността на хора,жадуващи за знания.Именно едно такова обсъждане бе прекъснато наполовина,тъй като те трябваше да тръгват за час. Тогава Лазура не се сдържа и демонстративно възнегодува:
- Въобще не ми се влиза в час!Ах, защо ти не си ни учител!
Има една прислужничка на пред пенсионна възраст.Открита в честността си и смела в изказванията си.Веднъж я чу отдалеч да заявява на част от помощния персонал:не признавам ни директор,ни учители.Най-умен сред нас е Владислав!
Тоталното превземане на стаята му от учениците,към които се присъединиха и от други класове,изместиха колежките му.И те открито проявиха студенината си.Забелязал промяната им,веднъж ги попита да не би несъзнателно да ги е обидил,готов да се извини.В отговор получи упрек,че обръща внимание само на ученичките,а тях оставя на заден план.
Той се усмихна с невинно чистосърдечие и с отрицателно поклащане на глава възрази,че са несправедливи.
Поради разликата в годините,Владислав не допускаше,че девойките могат да гледат на него по друг начин освен като на приятен компаньон.
- Ако ви пренебрегвам,- оспори той - няма да ви обръщам внимание.А мисля,че доказвам точно обратното.Държа се еднакво вежливо и внимателно с всяка от вас.И ако съм наскърбил някоя,то съм го сторил неумишлено и да се надявам,че ще ми бъде простено.
Обаче отговорът не ги задоволи,тълкуващи го като деликатно измъкване.
СЛЕДВА