автор: aknital

С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.


- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща й, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка я съпровождаше от първите й думи, когато вместо Божана, казваше, че името и е Ежка.
- Не питай какво ще лекуваш, а мисли как хубаво ще си изкараме. Аз вече съм ветеран на баните и знам кое как става.
В интерес на истината, Ежка си имаше проблеми, но какво да правя аз там, след като минавам за здрава като бик!
- И не се нервираш? Никога? Няма такъв човек! А щом се нервираш, значи си за там! – След което авторитетно заключава, че нервирането е предпоставка за множество болести, които изобщо няма да ме засегнат, ако точно в този момент отида на въпросните бани. Подучи ме какво да кажа на приемащия лекар, кога да охкам и как да описвам кошмарните нощи прекарвани в размисли около нерадостното битие на мен и близките ми. Ей такива работи ми каза, стегнах куфара и на Наречен – нервите да заздравя. На водните и други процедури няма да се спирам, защото не са интересни. Интересното почна още на масата в стола, където се паднахме с двама миньори от Родопите. Не им знам диетата, ама пред тях имаше камара с кебапчета, пържоли или шишчета, а нашите чинии бяха едва задънени с нещо постно. Така и така сме тука, обясни определената от нея ситуация Ежка, ами дай да се вталим. Писала съм постно за целия престой! Е, поне хляб имаше… до първите тридесет секунди, когато яките миньори излапваха тънките филийки на по два залъка.
- Не се ядосвай! – окуражи ме Божанка – Няма да умреш! Тия в концлагерите да не са били с повече храна, а са издеянили с години! Важни са вечерите, ще видиш какви ресторанти има! Какви веселби падат!
И така, един от въпросните ресторанти ни очакваше. Червени пердета, дървена ламперия, жив оркестър, певица се дере над стари шлагери, народа пие, пуши, дансингът пълен с народ… и ние там! Избираме маса по-така, хем да има поглед към залата, хем да е за двама. Против досадници. Ние ще избираме, обяснява Ежка и се настанява на стратегическа позиция.
Още не затоплила стола, и някакъв мъж я кани. Ежка рипва и тресе снага в някакъв странен танц, показващ прелестите на женската снага. Мята ръце, тресе грива, чупи снага… а уж пеят „По първи петли” на Васко Кеца. И така – цяла вечер. Моята Ежка първа кипра на дансинга. А аз дремя на масата, пия водка и чат пат паля цигара. Пълна скука.
- Извинявай, скъпа, ама как да те покани някой? – възмущава се от мен старата ми дружка. – Виж се само, гледаш като гестаповец! Па вземи, та се усмихни малко на непознатите, де! Никой не напира да ти изяде десерта! Навлажни устните, прокарай език по тях така, че да те видят. Премрежи малко очите, кимни с глава за наздраве. Виж как става! – и започва показното. Взема чашата в ръка, набързо прехвърля през погледа си околните мъже и се спира на един плешив, строен мъж. Усетил, че някой го фиксира, той също взема чаша, забожда поглед в Божанка и двамата си кимат с глава. Усмихват се. Тя облизва устни. Той зяпва. След малко са на дансинга… Аз поръчвам втора водка. И пуша.
- Няма да я бъде тая, Ангелинке! Няма! Ще вампирясаш в самота! Я виж колко жени дремят сами? Няма да видиш нито една! Щото хората знаят тертипа, знаят защо са тук и не губят време.
Разказва ми, че много от почиващите идвали тук по едно и също време, изкарвали си предварително планирания разгорещен флирт и се прибирали с излекувани нерви при половинките си ни лук яли, ни лук мирисали. Дори един път и тя да забоде нещо, ама работата се проточила в разговори.
Историята била следната. Моята Божанка се запознала с някакъв доктор, естествено след кръстосване на премрежени поглед и влажни устни. Танци, екскурзии и дошло време да се пренесат в онзи хотел, където народът се оттеглял за нощна гимнастика и възстановяване на сексуалната мощ с чужд обект. Та взели си те стая и Божанка се впуснала да разсъждава на глас. Тя много обича да разсъждава. Минала през различни теми. Онзи слушал. Зазорило се, а тя не била развила още теорията за душевното сходство със законния партньор и как се отразяват цигарите на семейния мир. Докторът тихо дремел в креслото. Божанка си взела партакешите, целунала го тихо за сбогом и си отишла в санаториума.
- Тия истории почват по екскурзиите, - назидателно каза Ежка и планира първата такава с група, събираща се на предварително уречено място. С водачи, с компания и други такива екстри, осигуряващи веселие и безопасност. Гестаповския ми вид още веднага смрази зажаднелите за приключения хора и бързо се отдръпнаха от мен. Това обаче не беше валидно за водачите, които бяха длъжни да осигурят безопасност на всички, дори и на такива строги личности като мен. Оказа се, че единият водач е онзи, с когото Божанка вече беше танцувала и на който нашата поява дойде дюшеш, защото веднага се зае с довършване на ухажването на моята вярна приятелка. Другият се присъедини към мен. Като разбра каква е професията ми, а аз съм журналистка, той се почувства задължен да ми разкаже целият производствен процес на препарата за миене на съдове от игла до конец. Бях запозната с всички трудности около снабдяване с капачки, изработка на етикети и дозировката на ароматите. Как тоя и оня му пречели, мизерници разни, бюрократи вмирисани и алчни гадове и ако можело това да се опише по вестниците, ама кой ?– и ме гледаше въпросително… И това до момента, в който трябваше да се избира между два маршрута. Единият лесен и по-дълъг, вторият беше буквално търкаляне в едно стръмно дере. Без да се помайвам, изкрещях, че тръгвам по първия. Така цялата останала група без водачът-ухажор, естествено не на мен, предприе геройското търкаляне из дерето. Впрочем, накрая се срещнахме, но ние бяхме свежи и бодри, а те изподрани и съсипани от умора.
Досещате се, че повече не се присъединихме към никаква група, ами си ходехме сами из планината. На Божанка не й беше много хубаво, защото ухажорът й страдал без нея, но все пак аз й бях дружката от пелените. Все пак оставаха вечерите, когато тя не сядаше и за миг. Пустата му Ежка, въртеше пети за цялата махала, а махалата се славеше с добри танцьори. Тя танцуваше, а аз давех самотата с водка и гледах все по-намръщено. Като съм гестаповка, да съм на ниво! Всички танцуваха, с изключение на група закоравели пиянки, влюбените, които се държеха за ръцете и вероятно уговаряха бъдещи срещи и моя милост, облечена с някакви черни джинси и дънкова риза. Ей за тия дрехи беше непримирима моята дружка, защото ме намираше доста прикрита. Виж, тя беше друга работа. Тясна пола с цепка, тясна блуза, под които напираше зажадняла за ласки плът и повдигнати до под брадата цици! Те от своя страна бяха открити до краен предел, показващ недвусмислено, че махне ли се сутиенът, пиршеството става великолепно! Всъщност, аз затова носех широки ризи – така и така гърдите ми наподобяваха пльоснати пържени яйца на очи, защо да насилвам събитията с невярна информация, създадена от препълнени с дунапрен сутиени. Като добавим и цайсите, това очертаваше гестаповския, според Ежка, мой вид. А иначе аз бях добродушна, общителна и духовита. Ама не можах да се докажа! До последния ден, когато вечерта си беше същата. Танци за Ежка, самотен престой на масата за мен.
И точно когато диджеят обяви последния танц, към масата ми се приближи някакъв мъж.
- Може ли да седна при вас?
- Няма проблем, никой не се тълпи около мен!
- Гледам, че седите сама, пък аз съм управител на заведението и ми стана неудобно, – взе да обяснява той.
- А, и в професионалните ви задължения е и това да утешите самотни персони като мен ли?
- Е не се засягайте! Просто исках да ви поканя… Ако не ми откажете!
Как да откажа? Та това ще е първият ми танц за тази почивка. И както се очертава – последен.
В този момент диджеят наистина обяви последната мелодия. Докато се проврем между масите и беше преполовена. Докато влезем в ритъм – свърши.
- Благодаря за танца, все пак не съм капо! – усмихнах се аз.
- Няма нищо, благодарностите са за приятелката ви!
Божанка го беше помолила да ме покани…
Латинка Минкова