автор: rosi45

Както си му е редът,
първо ще задам въпроса "Що е то лицемерие и има ли почва у нас?" Охо, и то каква! Синоними са неискреност, лъжа, фалш /от лат. falsus - лъжлив/. Сигурно се питате защо при толкова наболели теми, съм се размислила за това.
Особено ще се чудят тези, за които то е начин на живот. Аз лично познавам много малко хора, които не го прилагат. Както си показва думата - мери си лицето т.е. внимавай какво ще показва лицето ти, докато си мислиш и чувстваш съвсем друго. Винаги съм ненавиждала тази игра. Но си мисля, че в днешно време, без фалша надали ще остане жив човек - всички мисли ще се изписват на лицето... Който си позволи този лукс, начаса ще бъде сдъвкан и изплют.

Например, мислите за свекърва си, че е една дърта вещица, но се усмихвате и мило я наричате "мамо".
Или докато ви се иска да удушите колежката, която ви е натопила, с "най-искреното си лице" й правите комплимент.
Или, докато си мислите за мъжа си "този рогоносец нищо не разбра" , го гледате предано и пърхате невинно с мигли.
Или пишете суперлативи за нечие произведение, а в същото време си мислите - "посредствено е".
Или се правите на съпричастна с болката на своя позната, а си мислите ехидно - "заслужи си го".
Ами политиците, които драпат за "кокала" вече 23 години, усмихвайки се обещаващо пред камерите, с пълното съзнание, че нищо от обещаното няма да се случи, а само ще си натъпчат гушите?! Гледах в ефир как известен политик обяснява, че и той пострадал от кризата - загубил човекът от вложенията си... милиони. Освен това затягал колана - не си купил нова кола. Горкият, да го съжалиш!
И тъй нататък - примери на всяка крачка...

Ако обаче ви се плаче /поради физическа или душевна болка/, но не си го позволявате - това вече е стоицизъм.
Ако ваш близък е неизлечимо болен, но вие се въртите бодро около него и казвате, че ще се оправи - това вече е "благородна лъжа".
Ако демонстрирате съпричастност към нечии проблеми, макар че те не ви засягат и сърцето ви не трепва - това е все пак жест на добра воля, че споделяш съответните тревоги.
Ако кажеш на повехналата си приятелка, че днес изглежда много добре - това е доброномереност, искате да повишите самочувствието й.
Ако направите любезен коментар за нечие не до там отлично стихо, това е доброжелателност - пожелавате му следващия път да е по-добре...

Къде ли се крие тънката, много тънка граница? Изкуство е да я знае човек и да не я прекрачва.

Дали трябва да изберем по-малкото зло и да си лицемерничим на воля?

Който го може. Аз лично не съм убедена, че да си мериш лицето цял живот, е по-малкото зло. Това за искрените, откровени хора, изисква много психо-физиологична енергия. Те са в непрекъснато напрежение, а знаем до какво води това... Винаги се придържам към правилото да бъда себе си - говореща това, което мисля и изразяваща това, което чувствам.