автор: trubadur

Е, не срещнах възмутения бог,
нито любезния дявол.
Сключих с дъха си изгубен облог,
на чудо съм се надявал.

И ще се взират директори
в следите ми непокорни.
Празни ще бъдат ръцете ни,
когато
си
спомниш:
времето свърши.

Е, късметът ми излезе ли кратък,
ще се досетя и сам.
С кой ще бъдеш оттогава нататък -
не искам да знам.
Ала попитам ли в бъркотията
с думи непроизнесени:
Ти ли си моята бяла лилия,
която
вярваше
в мене? -
времето свърши.

Аз щом тръгна. Ти щом тръгнеш.
Пак ще вървим ли един до друг?
"Добре" ще казваме, добре ще бъдем, и
ще бъдем смислени, ще бъдем искрени,
ще се събличаме, ще се развличаме, ще се обичаме,
но всеки
с някой

чужд.

И ще се срещнем, разбира се,
но помежду си, не с трепета:
истина станал е изразът,
който не ще потретя.