автор: avloeis

Те танцуваха в ритъма на вятъра в една красива феерична приказка. Войската покри цялата земя и всичко замръзна в прегръдката им.
От сивото небе до бялата земя те имаха предостатъчно време, за да потанцуват, да се опознаят, но желаеха да са заедно по-дълго и шепота на ветровете ги отнесе в една самотна пещера само за тях. Тя остана дълго в обятията му, крехка и толкова красива. Той я притисна силно към себе си, сякаш се страхуваше да не я загуби. Силните му ръце бяха така нежни с нея, че се почувства специална. Времето минаваше, вятърът все им пееше своята песен, докато топлият му дъх не ги достигна... Те почувстваха как времето им заедно изтича, как слънцето бавно си проправяше път измежду тъмните небесни пердета, които ги пазеха до сега. Тяхната любов се възпламени и снежните, крехки телца изчезнаха в капчиците сълзи, два малки чисти спомена, за една снежна любов, които се сляха в едно и подариха живота си на едно мъничко цвете, което изпя песента им на пчелите, а те на вятъра, а той-на целия свят...