автор: Rodenavlotos

Когато ми разтвори с обич пръстите
и ми поглади с поглед дланите,
ти беше вече пътя ми прекръстил
и следваше по линиите плавни

с очите на онази стара циганка,
която някога съдбата ми предрече.
И ме облъхна с мириса на риган
и на тютюн протритото елече.

В пресипналото ти „Обичам те”,
изби ръждата от тютюна в думите,
които циганката някога изричаше,
докато тъмните очи искряха умно,

разказвайки нелепата си приказка.
Тогава не повярвах на измислиците.
Защо пък трябваше сега да искам?
Но ти насреща беше истински.