автор: Fil

Лягам си. Леглото ми е празно.
Очите ми забиват се в тавана.
Ужасно сам съм. Безобразно.
И мисля. Друго не остана.

Мисля. Малко. На парчета.
Приливи от мисли хаотични.
Мисля за това. И онова. Проклети
всички спомени различни.

Раят не е място на небето.
А в мислите, които не изричам.
А Пъкъла е мястото, където
ще чакам пак да съм обичан.

Лягам си. Луна ще заблести.
Ще танцува по ръждивия перваз.
Спомням си че само Аз и Ти
сме важните за Ти и Аз.

Лягам си. Чаршафът е студен.
А искам нечии ръце да ме събличат.
Може пък отново някой ден
да си спомня.
И да заобичам.

Ф.