автор: vladun

Поетът може да е славей,
но също – и крадлива сврака:
с перото да те утешава,
а с нож да те причаква в мрака.

Поетът е герой възвишен,
човекът в него – гнила круша.
Брилянтни стихове той пише
запрян за обир във кауша.

Но нека не виним Вийона
за двата университета –
в Бастилията и в Сорбоната
е придобивал ценз поета.

Съдбата му е пожелала
несретен, без петак да броди:
вървейки към пиедестала,
да мине и през ешафода.