автор: LeoBedrosian

Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото ...
Чужди са.
Чаршафи с петна от ...
не казвам от какво.
...

Телефон с шайба.
Не работи.
Въртя шайбата ... 3 ... 5 ...
- Ало ... (пук ... пук)
Скъпа, ти ли си (пук)
Обичам те и те искам
(пук ... пук)

- Перверзник ...
кого обичаш бе ... (пук)
Жена ти е... (малии, грешка)

- Теб, как кого!?

(пук ... пук)

- Твойта ... (това не е за пред хора)
.
.
.

Нощ. Прозореца не се отваря и спя на отворена врата.
Будилника отеква. Тик ... так ...
Комар.
Завивам се с петносания чаршаф през глава.
През моята глава с ушите в които още отеква
"Перверзник"
"Коцкар"
"Детето ти гладува, а ти ... ( и това не е за пред хора)

Зашивам си шамар и потъвам ...
Плувам в океана на една дъска.
Акули,
или само перки ме обикалят.
Дъската се люлее и за малко да цопна.
Русалка,
с три опашки. Или е Сирена?
Цопвам насред перките, които се оказват плувните шапки на децата ми с форма на акулски перки.
Като виждат триопашатата Сирена акулите, пардон, плуващите ми деца се разбягват.
Сирена доплува до мен.

- Желая те!
- И аз ...
- Но как ... с тия опашки ... ?
- Е, постарай се, де!

Разтварям два от люспестите плавници.
Няма нищо.
Сбъркал съм.
Нахлувам между другите два.
Кеф!
Сирената притваря очи, а клепките и са прозрачни;
Не мога да свърша, като ме гледа.
Минавам и отзад.
КЕЕФ!

- Перверзник!

От дълбините изплува октопод с лице на жена ми.
На деветото му пипало е закачен Будилник.

Звън!
...
6:30
...
Чаршафа има още едно петно.
Прозявам се до 6:38.
Ставам.
Защо ставам?
Е, сега пък въпроси.
Слушалката на телефона е отворена, а да! Сетих се защо ставам.
И тая командировка отгърмя без Сирена.
Поне Горгона не може да ме обвини.
"Перверзник!"
По-скоро "помияр"
С малко "п"

Въздух!
Имах някаква работа, абе що не я зае.а!
Нали съм Перверзник!

- Ало, Сирена!?
- Защо не ми се обади?
- Нали сега ти се обаждам!?
кратко мълчание...
- Знаеш ли как съм облечена?
- Знам как ще те разсъблека, Аууу..
- Идвай!