автор: Rodenavlotos

Крие невиждана сила водата,
тихо прониква, дълбае.
Чак до самото сърце на Земята
стига навярно накрая.

Хиляди мили живот навъртях,
търсейки своите истини.
Бях и светица, и грешница бях.
Днеска осъмвам по-чиста

и от водата в планински поток,
търсещ си брод през скалата,
ровещ със зъби и нокти дълбоко,
там дето слиза Земята,

докато стигне до друго небе,
нови слънца дето чакат,
стига да хване и сам погребе
своите демони в мрака.