Човекът е направен да убива,
да бъде звяр и истински ловец.
Но минали години, той не спирал
да лее кръв за Златния телец.
Пораснал той, започнал да разбира,
че не убийството е начин на живот,
но въпреки това той искал да умира,
това което слага му хомот.
Живял така и хиляди години
успявал да запази своя род,
но всичко покрай него да загине
е трябвало,за да направи брод-
към загубата на човешкото в човека,
към загубата на един живот,
във който той за няколкото стотин века
изгубил себе си, ала намерил Бог.
И вярвал в него, криел се от нещо,
което със вината си убил.
И Бог му бил едничката надежда
и знаел пак че ще го съживи.