автор: rosina

Защо не си говорим за стойностни неща,
да изказваме на глас прииждащите мисли?
Една врата да се отключи искам в нас
и чувствата да спрем преди отново да са си отишли.
След което можем и да помълчим,
да се потопим сред звуците на тишината.
Колко хубаво е, когато се сдобрим!
Усмивки грейват по лицата.