Аз съм вятъра, който ви рови в косите
и ви вплита звездите, огряли простора.
Аз съм слънцето, дето наднича в очите
и в зеници потъва на слънчеви хора.
Аз съм облака, който със дъжд ви полива
и душата ви тихо до блясък измива.
Аз съм песен, която ушите залива
и сълзите в очите със болка изпива.
Аз съм огън от друга космична планета
и с вулканите-земните- сили премерва.
Аз съм онзи- поета- със трите сонета,
дето всички чувства със длани отмерва.
Аз съм кръста ви,попа и свещ, и кандило
в тази паднала вече забравена черква.
Аз съм ножа и с него да режете гнило
преди във тефтера Господ да ви зачерква.