Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: JasminIvanova
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14092

Онлайн са:
Анонимни: 398
ХуЛитери: 2
Всичко: 400

Онлайн сега:
:: ivliter
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2023 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДвете
раздел: Любовна лирика
автор: rajsun

* * *
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името й рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.

В пладнето пътеките се сплитат.
– Добра стига!
И денят бе храм!
Къде бързах, някой да ме пита.
Аз отминах, тя остана там.

Изтъня. Изгуби се след време.
В сън потъна и във зимзелен,
пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен.

Но бъдете преблагословени
и от моя предвечерен час,
ти, която мина покрай мене,
ти, покрай която минах аз.


Публикувано от nikoi на 11.05.2013 @ 19:58:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   rajsun

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.09.2023 год. / 08:58:38 часа

добави твой текст
"Двете" | Вход | 15 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Двете
от zinka на 11.05.2013 @ 20:37:34
(Профил | Изпрати бележка)
В тясното на моята пътечка
пейка някой е монтирал здраво.
Пътник да поседне няма пречка -
пейките за сядане се правят.

Ако седнат двама - непременно
ще си кажат нещо за отмора -
нещо никога несподелено,
нещо... дето... не е за пред хора. :))

Просто търся решение на хубавото ти, иначе, стихотворение!!!

Поздрави, Рай!!!


Re: Двете
от mariq-desislava на 11.05.2013 @ 21:37:55
(Профил | Изпрати бележка)
Стихотворна вихрушка такава.:)


Re: Двете
от Filifjonkata (fyon@abv.bg) на 11.05.2013 @ 21:43:15
(Профил | Изпрати бележка) http://fyon2013.wordpress.com
"пътят, който тръгваше от мене,
пътят, който стигаше до мен."...
Ех бе, Райчо...
И зимзелен научих какво е. :)


Re: Двете
от roza1 на 11.05.2013 @ 22:30:22
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво!


Re: Двете
от Valens на 11.05.2013 @ 22:32:08
(Профил | Изпрати бележка)
...Къде бързах, някой да ме пита... И аз все по често започнах да си го задавам този въпрос. Поздрав за стиха!


Re: Двете
от zaltia на 11.05.2013 @ 23:19:51
(Профил | Изпрати бележка)
Да...утрото е винаги по- мъдро- и от вечерта, и от нас самите ако щеш...
Това съвсем първосигнално...а иначе усетих дълбочината на посланието Райчо...
Или поне така си мисля..
Наздраве приятелю!!!


Re: Двете
от suleimo на 11.05.2013 @ 23:27:59
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах твоят път да прочета.
Поздравления :):):)


Re: Двете
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 12.05.2013 @ 10:58:20
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесни метафори, Райчо!
Винаги е удоволствие да те прочете човек, приятелю!


Re: Двете
от jantreya (valshey@dir.bg) на 12.05.2013 @ 16:05:55
(Профил | Изпрати бележка)
И красиво, и мъдро!!!


Re: Двете
от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 12.05.2013 @ 18:24:17
(Профил | Изпрати бележка)
Ех, пак тази закачлива смигнатост...

А след цъфтежа цвят се рони, рони
и оголяват пролетните клони...
Всяко разминаване е за добро, вярвам, защото продължаваш
по по-трудните, но преобразяващи пътища...


Re: Двете
от Meiia на 12.05.2013 @ 19:47:27
(Профил | Изпрати бележка)
Сигурно и в любовта е като с пътеките (житейски) - едни ние подминаваме, други подминават нас, а с трети летим и накрая... става едно шарено объркване, та не помним какво от нас произтича и какво към нас.
Но сигурно е от самодивското биле тази омая:).
Много други също смисли открих, но няма да те товаря с тях, както и себе си, особено след като съзрях в кой раздел си го публикувал!":)
И аз..
чувала бях за зимзелен, но сега ми се изясни ботанически, че и поетически!:)


Re: Двете
от rajsun на 12.05.2013 @ 20:00:18
(Профил | Изпрати бележка)
!:)))
Добър вечер, Мея)))

Скоро минавах през Градина, Първомай, но бях с компания и не се обадих.

Благодаря ти - за кой ли път))) - за вниманието и усмихнатите думи!

Стихчето е старо, но, както казват военните, "да се обознача", тоест, да дам знак, че съм жив)))

На 1,2 юни се гласи сбирка в Стрелча. Не е далече)))

Здраве!!!

Бъди!



Re: Двете
от Meiia на 12.05.2013 @ 23:35:34
(Профил | Изпрати бележка)
Тя, Градината, не си заслужава отбивките, та не се кахъри..:)!
А и аз я ползвам само като фон житейски, ако иозбщо имам друг, но покрай стиховете тук все пак намира ми се, мисля:).
За сбирки винаги радвам се! Да видим как ще се наредят нещата. С радост приемам всяко поетическо дръзновение, а и не само поетическо!:).

]


Re: Двете
от eva55 на 13.05.2013 @ 15:54:14
(Профил | Изпрати бележка)
Стихът ми заприлича на една песен - http://www.youtube.com/watch?v=EttEcW_yacU ..., докосваща, тъжна нежност, излъчваща доброта..., за съжаление много често пътеките се пресичат и разминават...!!!


Re: Двете
от vyatur на 18.05.2013 @ 21:51:39
(Профил | Изпрати бележка)
" Тя като вихрушка прелетя" Важното е ,че е оставила следа....
Много ми хареса !


Re: Двете
от vyatur на 18.05.2013 @ 21:51:40
(Профил | Изпрати бележка)
" Тя като вихрушка прелетя" Важното е ,че е оставила следа....
Много ми хареса !