автор: arhiloh

Примитивно лутам се в живота
аз, дивакът в ядрения век,
и фалшиво пея всяка нота,
и се стряскам, срещна ли човек.

Зад гърба си скрил чепат топора
сладки думи кротичко мълвя,
та в капана да примамя хора,
та да смажа мислеща глава.

Цел едничка векове крепи ме -
всеки еретик да изгоря
и накрая с Божието име
сам за Господ да се избера.

Аз съм предопределен - дивакът,
да завърша дългата игра,
с копче ядрено или пък с лакът -
тоя свят ще свърши в пещера!

Пресметливо диво дебна в мрака -
аз - мислител, политик, водач,
ала всъщност съм един - дивака,
край потока криещ се по здрач...