автор: filifjonkata

„На ръба на сълзите,
там си стоя.”
Дора Господинова

На Дора с обич и мисъл

Как да кажа, че този свят от глухарчета
не се крепи само в сълза,
ако още сълзи и нагарча ти
на плача хлъзгавата мъзга?

Ако още липсата прясна е
и поглъща целия свят
черната дупка на ясния
и все пак неповярван обрат?

Как да кажа, че денят е приказен
и от отблясъци е море,
щом онова окончателно „никъде"
слънцето в тебе запре?

Но понякога сянка на птичка
или в детски очи светлина,
неочаквани кацат тихичко
върху другата ти везна…