автор: angar

В живота съм разбрал един урок –
че всяко нещо има своя срок!

От всички кратки срокове в света,
най-кратък срокът е на любовта.

Защо напролет кукувици кукат?
Защо във песни толкоз време губят?

Партньор си търсят, в който да се влюбят.

А докога им трае любовта –
докато се изниже пролетта.

Престават птичките яйца да снасят,
и кукувици вече не огласят
дъбравите от изгрева до мрак.
Те чак напролет ще закукат пак.

И само кукувицата-поет,
в дъбравите лети назад-напред,
на клон висок ще кацне и закука –
пред някоя гугутка да се фука.

Явява му се муза, но за кратко,
и затова кукука толкоз рядко.

Светулките
защо летят през юни
над бъзове, райграси и бабуни,
присветвайки с батерийки-фенери?

И те партньор си търсят да намерят.

Намират го,
за кратко се прегръщат,
а след това фенерите гасят,
и тихо сред тревите се завръщат.

Единствено
светулката-поет,
и в юли, август и септември свети -
светулки-поетеси да привлича.

Поетите до края си обичат!