автор: Rodenavlotos

Така е уморена днеска Клото-
заспиват тънките й пръсти на вретеното
за миг и спира раждането на живота.
„Каква Вселенска мисия ми е вменена”-
си мисли, докато очите се притварят.
„Защо не можеше за ден, за час поне
да бъде просто някаква женица стара,
нахлупила си нощното боне,
плетяща бебешки терлик за внучето,
докато котката отрива гръб в краката й
и радостно върти опашка кучето...
„А не онази, уморена да кове Съдбата”-
придърпва три пъти заплетената нишка
Лахезис- „онази, с листите и молива,
осъдена човешкия живот да пише,
на хора, дето винаги са недоволни,
а собственият все неизживян остава.”
„Защо е тази суета, мигът отлита.
Къде са моите петнадесет минути слава?”-
мърмори Атропос, клатейки везните,
вторачена в клепсидрата насреща,
в която капките умора се отцеждат.
И се навежда да отреже вещо,
премерената от Лахезис прежда.


*мит. Три богини на съдбата в древногърцката митология, които предели нишката на живота на всеки смъртен, дъщери на Зевс и Темида: Клото, Лахезис и Атропос.