автор: suleimo

Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú нужди.Четеше мислите ú.
Имаше само един недостатък, беше женен. Каква асоциация с имената само, единия пламти, другия си е жив пожар. Само накрая тя да не изгори.
Хубавите неща често се случват, когато не ги плануваш. Така се случи и при тях.
Развали ú се компютъра и кого да повика, естествено специалиста. Голямата машина беше просто пълна с прах. Ками го наблюдаваше докато си работи и се опитваше да си го представи в този апартамент за постоянно.
Усетил погледа ú, Огнян се обърна.
- И двамата ли мислим за едно и също нещо!?- попита той, но отговор нямаше. Вместо него последва такова освобождаване на толкова дълго таена еротична енергия. Те избухваха. Странно, все едно винаги са били заедно. Телата им се напасваха. Бързо откриваха всички тайнства. Беше мечтана вечер. Заспаха гушнати чак на сутринта.
Стресна я телефона.
- Ками, още ли си моето цвете ?- не вярваше на ушите си. Тялото ú реагира преди разума. Пламен винаги ú въздействаше така. Усети веднага тръпката.
Отиде в другата стая, за да не събуди Огнян.
- Друг се радва на аромата на твоето цвете, а и го откъснаха вече. Много я заболя, като изричаше тези думи, но искаше да му натрие носа.
- Аз я напуснах! Искам да те видя, мила! Не може да си ме забравила!
- По- късно ще ти звънна.- и затвори. И сега, какво се очакваше от нея? Защо пак избор трябва да прави? Защо е толкова трудно, когато ти е най- хубаво?
Върна се в леглото при Огнян и притисна към него без забележи, че той е буден.
Късно отвори очи и беше самичка в леглото. Не го беше усетила, кога е заминал. Патова ситуация. От една страна нова любов, вълнуващо начало. От друга страна силно бленуван мъж. Изпитваше чувства и към двамата, различни, но все пак.
Първо позвъни на Огнян. Каза ú, че предполага пред какъв труден избор е тя и ще я остави сама да вземе крайното решение.
После се обади на Пламен. Той я покани в квартирата си. Ками си знаеше, че няма да е лесно. Той така я омайваше,обещаваше ú мечтано бъдеще. Толкова дълго жадуваше да чуе тези думи.
Кой ще я направи щастлива? На кого да даде шанс? Реши да го даде на себе си.

Минаха две седмици. Беше казала и на двамата, че ú трябва време и те не я търсиха. Оставиха я да направи своя невъзможно труден избор.
- Здравей! Готова съм за теб, ако ме искаш! Можеш ли довечера да дойдеш у нас?
- Изгарям от страст! Дълго продължи това чакане. Липсваше ми до болка!

Приготви се внимателно. След ароматната вана, облече семпла, но секси рокля, положи лек грим, любимия парфюм я обгърна. От огледалото я гледаше влюбена решителна жена.
Позвъни се. Овладя някак дишането си. Със спокойна крачка се запъти към вратата. Спря се за миг, усмихна се и отвори... Там я чакаше ЛЮБОВТА!


П. П. Благодаря на една поетеса, която ми каза, че преживяването е важно, а не финала. Затова така го оставих. Всеки според собствените си копнежи да реши, кого е избрала Ками. Аз зная :)))