автор: apostola

Ръката слънцето протяга
и пипа то земя по пъпа.
Любовна примка то затяга
на своята другарка скъпа.

А с другата във пазва бръква
и земната й кръв притопля.
От жега често я побърква
и шапката й бяла стопля.

И тъй опложда то земята-
любов в сърцето й поражда.
В родилни мъки тя се мята
та всяка есен плод да ражда.