автор: thebigplucky

Мракът се прокрадна през перваза
с ухание на майски сняг
и люляково опияняващо лилаво.
Надмогнали неразбраното в нас -
докоснахме плахо останалото.
Нощта застина в очакване,
с остра луна към облаците замахна в закана
и с тръпка хладна опита един за друг да ни открадне.
Времето сякаш спря и побесняло заблъска стените на стаята,
напука безсилно варта и въздишка отрони прашасала.
Моралът като ненужна дреха се свлече в краката ни,
излишен в лъжовността си.
Желанията, дълго смачквани и заравяни
превзеха твърдостта на телата,
забравили и минало, и настояще.
Душите ни в стенания сляха се и отлетяха нанякъде,
където нямаше начало и край.
И не беше нужно нищо да се обяснява
и нищо излишно не трябваше да се прави –
всичко беше една крещяща тишина,
един лунен залез,
една искра проблеснала коварно между два силуета изваяни.
И всичко беше изчистено и прекрасно.
Забраненото - забравено искаше да остане за след това,
но за нас такова време – нямаше. Нито възможност такава.
Нямаше...

______________