автор: Rodenavlotos

По тихите пътеки на душата ти,
под клоните, от есен обезлистени,
пристъпва с плахи стъпчици сърната,
потърсила във нея извор чист,

където да поспре и се напие –
такава жажда дробовете й изгаря.
Днес не успяха пак да я убият,
но се обаждат раните й стари,

а тя е тъй безкрайно уморена...
Ще вземе тук сега да си полегне-
за малко, на поляната зелена...
за малко, може би и за последно...

така е тихо и спокойно тука -
край изворчето, ромолящо в мрака...
Какво ли тишината й пропука...
Един елен, един елен я чака...