автор: rumpel

Подслон намерих в почвите на Мелник.
Прихванаха се мойте семена.
С уют дарявам вярващ и неверник,
греховен мъж и паднала жена.

Лекувам болки с вино и надежда,
опивам всеки - лъв, човек, сърна.
Небесното светило се оглежда
в набъбналите ми от сок зърна.

И сред оазис, и по зноен сипей,
изливам се във вените на Бог.
А той със светла радост ме изсипва -
амброзия от изобилен рог.

Това съм - расна истинска и буйна,
отронена от слънцето сълза.
Любов поражда виното ми руйно,
защото аз съм Мелнишка лоза.