автор: mariposasenelalma

Тъмно е. Вали. Нашият дъжд...
Сълзите му се сплитат със тези
във очите ми.
Знам как обичаш да ме имаш,
когато вън вали...непоносимо е...
Знам колко си самотен и ти липсвам.
На мен - ти също.
Затова- сега заспивай,
а аз ще дойда във съня ти.

Ще те погаля нежно по лицето
само на пръстите със връхчетата.
И ще помилвам с мигли устните ти
леко, като с крилце на пеперуда.
Ще ме прегърнеш с две ръце горещи!
Ще ме притиснеш силно...
до отмаляване.
А аз ще те целувам бавно, дълго
и омайно...навсякъде...
докато съмне.

Заспиваш ли? Навън вали.
Копнежът соленее на гърдите ми.
Ръцете боледуват за твоите ръце.
Очи затварям.Идвам във съня ти...