автор: Tzeck

Вятърът извади своята китара
и през два акорда тишина
изпя:
"Няма нищо по-самотно
от нощта,
предала се охотно
на деня!"

Дъждът предрънка три клавиша
черно-бели, и примирайки от кеф
контрира:
"Няма нищо по-прекрасно
от река,
пресъхваща в насладата
на похотта!"

Слънцето да не остане
по-назад, надникна над света и
викна:
"Има нещо адски секси
във потта,
стичаща се бавно
по врата!"

А Човекът се почеса артистично
и с ръце на кръста в формата на ваза
каза:
"Има нещо странно -
като че за психиатър,
в говорящи
Слънце, Дъжд и Вятър!