автор: Rodenavlotos

Кръстосахме си пътищата с ветровете.
Те спряха в мен, аз в тях и се завърза възел,
във който нишката на Времето така заплетох,
че да не може никога да ми довърши пъзела.

Да си загуби времето проклетото му Време,
докато аз спокойно ще си пиша стиховете.
Ако не го излъжеш- сам да си го вземеш,
то се промъква покрай тебе много тихо

и безпощадно се изсипва между пръстите.
Животът е безкраен боксов мач със него
и с позволени всички удари под кръста,
а на финала някой някого погребва.

Но жилаво е, хлъзгаво е като риба Времето,
макар че с него никой никого не е нахранил.
Забива здраво босите пети във стремето
и правото последен кръст да сложи брани.

Но пък и аз не съм от тези, дето се предават.
Затягам възела и примката покрай врата му.
Въпрос на време ще е кой е оцеляващият,
но май на Времето е времето врагът му.