автор: bebvragalowski

И ме няма, и съм тук!
И умрял съм, и не съм!
Нощем ставам таласъм,
денем светлина и звук!

В пещерата си съм Бог -
поп без расо, древен дух.
Денем бродя сляп, и глух,
нощем сънен Еднорог!

Сгъвам черги и мета,
лъскам старото джезве ...
Правя газово кафе
и забравям за смъртта!

Тръгвам рано и дори,
пия литър вкиснат хмел ...
Будя стария петел -
време е да зазори.

Време е, а пролетта,
композира и твори.
Вае старите гори,
чак до края на света!

И ме няма, и съм тук,
Таласъм на Еднорог ...
Чума някаква, порок,
ни тръстика, ни бамбук!!!

И умрял съм, и не съм,
щом сърцето ми трепти ...
Щом е влюбено почти,
в странен женски таласъм!

До реката я открих,
на челото с лъскав рог ...
Нито Дявол, нито Бог -
красавица родена в стих!!!